Разкажете ни за вашата дентална тревога или прочетете една от нашите истории.
Щом веднъж осъзнаете, че не трябва да се страхувате от зъболекаря, а да го посещавате редовно, ние ще се наемем да ви предоставим изключително обслужване и дълбока загриженост.
Като дете нямах абсолютно никакви проблеми с ходенето на зъболекар. Странно, но страхът се разви постепенно с течение на времето – сякаш се промъкна тихомълком зад гърба ми – докато един ден открих, че съм напълно ужасена при мисълта да отида отново.
Когато се запитах защо по дяволите ме е страх, ако трябва да бъда напълно честна, открих, че нямам логичен отговор. Нямала съм травмиращи инциденти, нито сериозни проблеми със зъбите – нищо, което би могло да ми насади този нелогичен страх. Но, ето, той си беше там.
След това започнах да обръщам внимание на първите мисли, които се появяваха в главата ми, когато чуех думата „зъболекар” и забелязах, че винаги ме беше страх от това, че ако отида, зъболекарят неминуемо ще намери нещо ужасно нередно със зъбите ми, и тогава ще последва дългият и болезнен възстановителен процес. Въпреки че като разумен човек съм в състояние да си обясня, че този страх е безпочвен, че зъболекарите не са страшилища, които измъчват човешки същества посредством острите си инструменти, това не беше от никаква полза. Страхът и тревогата ме съпътстваха постоянно.
Въпреки това, някои дребни неща помагат. Открих, че стискам дръжките на зъболекарския стол не толкова силно, когато зъболекарят е състрадателен и с удоволствие е готов да ми отдели време повече от необходимото, за да поговорим за всички неща във връзка с лечението. По този начин сковаващият страх от неизвестното заглъхва, защото знам какво да очаквам. Чувството на безпомощност също намалява. Особено ако човек с грейнала усмивка ви обяснява и уверява, че всичко ще бъде наред, защото сте в опитни ръце, стига да се отпуснете. Тогава осъзнаваш, че нещата не са токова зле, колкото си ги представяла и това те успокоява.
Другото, което много ме плаши, е звукът от машината – наистина ме кара да треперя. За съжаление, нищо особено не може да се направи по този въпрос, освен ако не измислят безшумен метод в близко бъдеще. Въпреки това лека, успокояваща музика за фон определено помага в моя случай.