Дентална тревога

Опитът ни показва, че някои пациенти са по-чувствителни към определени аспекти на зъболечението, което често води до неоправдан страх от зъболекаря или дентална тревога. Предлагаме ви списък с типичните опасения на пациентите подредени по честота (на базата на нашите наблюдения):

• Острият, стържещ звук на машината – наистина нещо излязло от филмите на ужасите, което дори супер интензивното развитие на технологиите през последния век не беше в състояние да промени. То си е просто пробиване. Приемете го. Така както трябва да изтраете шума от бормашината преди да окачите своето произведение на изкуството на стената, така е и при нас. Концентрирайте се върху крайния резултат!
• Игли – друг реквизит от филмите на ужасите. Когато се изпълни правилно, анестезията не боли повече от ухапване от комар. Освен това ви доставя така необходимото облекчение за безболезненото протичане на лечението. Иглата е ваш добър приятел.
• Страх от неизвестното. Неизвестното в случая е това, което се случва в устата ви. Напълно разбираемо е, че не може да се чувствате в пълна безопасност, когато сте с отворена уста, а пред вас стои човек с остър, подобен на бормашина инструмент в ръка, облечен в предпазни дрехи. Но моля припомнете си, че сте влезли там след като щателно сте проучили зъболекаря и вероятно ви е бил препоръчан от приятел. Вие сте в ръцете на високо квалифициран професионалист, който се е доказвал многократно през годините.
• Срам. Понякога хората имат склонност да се притесняват за най-глупави неща. Ако всичко в устата ви беше наред, вероятно нямаше да сте при зъболекаря (не се отнася за по-съвестните ни пациенти, които не пропускат профилактичен преглед).

Щом веднъж осъзнаете, че не трябва да се страхувате от зъболекаря, а да го посещавате редовно, ние ще се наемем да ви предоставим изключително обслужване и дълбока загриженост.

Тази история ни беше предоставена от един благодарен пациент, който имаше страх от зъболекари.

Като дете нямах абсолютно никакви проблеми с ходенето на зъболекар. Странно, но страхът се разви постепенно с течение на времето – сякаш се промъкна тихомълком зад гърба ми – докато един ден открих, че съм напълно ужасена при мисълта да отида отново.

Когато се запитах защо по дяволите ме е страх, ако трябва да бъда напълно честна, открих, че нямам логичен отговор. Нямала съм травмиращи инциденти, нито сериозни проблеми със зъбите – нищо, което би могло да ми насади този нелогичен страх. Но, ето, той си беше там.

След това започнах да обръщам внимание на първите мисли, които се появяваха в главата ми, когато чуех думата „зъболекар” и забелязах, че винаги ме беше страх от това, че ако отида, зъболекарят неминуемо ще намери нещо ужасно нередно със зъбите ми, и тогава ще последва дългият и болезнен възстановителен процес. Въпреки че като разумен човек съм в състояние да си обясня, че този страх е безпочвен, че зъболекарите не са страшилища, които измъчват човешки същества посредством острите си инструменти, това не беше от никаква полза. Страхът и тревогата ме съпътстваха постоянно.

Въпреки това, някои дребни неща помагат. Открих, че стискам дръжките на зъболекарския стол не толкова силно, когато зъболекарят е състрадателен и с удоволствие е готов да ми отдели време повече от необходимото, за да поговорим за всички неща във връзка с лечението. По този начин сковаващият страх от неизвестното заглъхва, защото знам какво да очаквам. Чувството на безпомощност също намалява. Особено ако човек с грейнала усмивка ви обяснява и уверява, че всичко ще бъде наред, защото сте в опитни ръце, стига да се отпуснете. Тогава осъзнаваш, че нещата не са токова зле, колкото си ги представяла и това те успокоява.

Другото, което много ме плаши, е звукът от машината – наистина ме кара да треперя. За съжаление, нищо особено не може да се направи по този въпрос, освен ако не измислят безшумен метод в близко бъдеще. Въпреки това лека, успокояваща музика за фон определено помага в моя случай.